Пропускане към основното съдържание

Упражнения за въображение - как да мислим творчески



Интересен феномен наблюдавам в хората наоколо,. Обикновено всички изключително много обичат да цитират характерните за тяхната зодия черти - особено ако в тях присъстват думите: въображение, творчество, новаторство. Много обичат да казват, че са различни, уникални, че не се тревожат от това да рискуват. А простичката истина е, че нещата в 90% от случаите са точно наобратно. И не само че са наобратно - а и тези 10%, които се осмеляват да използват активно въображението си, да са различни, уникални, неповторими и по някакъв начин (за обществото) луди - дори често са отритвани, отхвърляни и заклеймявани.

Всички са наясно с рационалната част от самите тях, че всъщност именно въображението, творчеството, креативното мислене - са това, което бута обществото напред. Понякога дори само фактът, че някой ентусиаст си е позволил да мечтае за нещо, облякъл го е в рамките на цел - и е положил усилия да го постигне, колкото и невъзможно да е изглеждало в началото, може да е довело до изпълнението му. Дали за самия него, дали за бъдещите поколения - това няма значение. Светът върви напред именно благодарение на новаторството, на различното, но най-вече - на мечтите и въображението. Неслучайно някога подводниците, пътешествията в Космоса, кацането на Луната - това все е била научна фантастика, която е била далеч от прякото й реализиране. Днес всичко това е постигната цел. И то само защото Човекът някога си е позволил да си помечтае за нея. Описал я е, полюбувал й се е, харесала му е - и я е изпълнил. В момента технологичното ни общество се развива с такава голяма скорост, че в някаква степен много се чудя какво ни очаква след 10-15 години. Клонинги, роботи, които да обслужват домакинството, разговори само във виртуални стаи и пр. Всичко това някога беше все част от научната фантастика - днес изглежда като абсолютно реалното бъдеще.

Отново дълго встъпление. Основната причина, по която исках да седна да напиша този пост, беше с логиката: мислете творчески. Излизайте дори в ежедневието си от рамката на стереотипите, на заучените правила и ограничения. Погледнете децата си - тези толкова добри учители за новаторство, които все още нямат ограничението на всички правила и забрани. Които със сигурност могат да измислят много, много повече начини да използват един предмет - просто защото рамките все още не са изкристализирали твърде много в техните млади главици. Защото това са тези същества, които все още не са твърде много затормозени от "трябва да".

Има една изключително полезна книжка на руснака Игор Вагин - "Как да мислим гениално". Не че човек наистина започва да мисли гениално - но едно от упражненията, които той посочва, е именно за творческо мислене. Примерно: измислете повече от 10 начина да използвате един стол. Изключваме най-стереотипните като седене и подпиране. Децата обикновено са много по-продуктивни, отколкото възрастните с това. Не че критичното мислене е нещо негативно - в един момент и то си трябва, за да можем всичко това, което може да изгенерира нашето въображение, да се облече в реалистични краски. 

Творческото мислене не е просто абстракция: то ще ви помогне да решавате проблемите по различен начин, да подходите към проблемите от друга страна, да видите различното в някой човек, когото до момента сте считали поне за.. странен. Дори сами можете да направите експеримента: сложете къдрава синя перука, червен чорапогащник, нос на Буратино на лицето си - и се качете в метрото ;) Интересно ми е колко време ще устискате на хихиканията и странните погледи на околните. Това си е истинско упражнение за това дали наистина сте различните от тълпата. Или просто обичате да се сливате с нея. 

А ако позволите на границите на въображението си да се разширят поне малко, това със сигурност ще ви помогне и в работата, и в комуникацията с другите. Обикновено възрастните подхождаме уж различно, но всъщност много еднотипно към различните ситуации. А това си носи своите негативи - невинаги едностранчивият подход е вярното решение. Плюс, че с въображение се живее много по-цветно, шарено и различно. И забавно!!! :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо