Пропускане към основното съдържание

Упражнения за въображение - как да мислим творчески



Интересен феномен наблюдавам в хората наоколо,. Обикновено всички изключително много обичат да цитират характерните за тяхната зодия черти - особено ако в тях присъстват думите: въображение, творчество, новаторство. Много обичат да казват, че са различни, уникални, че не се тревожат от това да рискуват. А простичката истина е, че нещата в 90% от случаите са точно наобратно. И не само че са наобратно - а и тези 10%, които се осмеляват да използват активно въображението си, да са различни, уникални, неповторими и по някакъв начин (за обществото) луди - дори често са отритвани, отхвърляни и заклеймявани.

Всички са наясно с рационалната част от самите тях, че всъщност именно въображението, творчеството, креативното мислене - са това, което бута обществото напред. Понякога дори само фактът, че някой ентусиаст си е позволил да мечтае за нещо, облякъл го е в рамките на цел - и е положил усилия да го постигне, колкото и невъзможно да е изглеждало в началото, може да е довело до изпълнението му. Дали за самия него, дали за бъдещите поколения - това няма значение. Светът върви напред именно благодарение на новаторството, на различното, но най-вече - на мечтите и въображението. Неслучайно някога подводниците, пътешествията в Космоса, кацането на Луната - това все е била научна фантастика, която е била далеч от прякото й реализиране. Днес всичко това е постигната цел. И то само защото Човекът някога си е позволил да си помечтае за нея. Описал я е, полюбувал й се е, харесала му е - и я е изпълнил. В момента технологичното ни общество се развива с такава голяма скорост, че в някаква степен много се чудя какво ни очаква след 10-15 години. Клонинги, роботи, които да обслужват домакинството, разговори само във виртуални стаи и пр. Всичко това някога беше все част от научната фантастика - днес изглежда като абсолютно реалното бъдеще.

Отново дълго встъпление. Основната причина, по която исках да седна да напиша този пост, беше с логиката: мислете творчески. Излизайте дори в ежедневието си от рамката на стереотипите, на заучените правила и ограничения. Погледнете децата си - тези толкова добри учители за новаторство, които все още нямат ограничението на всички правила и забрани. Които със сигурност могат да измислят много, много повече начини да използват един предмет - просто защото рамките все още не са изкристализирали твърде много в техните млади главици. Защото това са тези същества, които все още не са твърде много затормозени от "трябва да".

Има една изключително полезна книжка на руснака Игор Вагин - "Как да мислим гениално". Не че човек наистина започва да мисли гениално - но едно от упражненията, които той посочва, е именно за творческо мислене. Примерно: измислете повече от 10 начина да използвате един стол. Изключваме най-стереотипните като седене и подпиране. Децата обикновено са много по-продуктивни, отколкото възрастните с това. Не че критичното мислене е нещо негативно - в един момент и то си трябва, за да можем всичко това, което може да изгенерира нашето въображение, да се облече в реалистични краски. 

Творческото мислене не е просто абстракция: то ще ви помогне да решавате проблемите по различен начин, да подходите към проблемите от друга страна, да видите различното в някой човек, когото до момента сте считали поне за.. странен. Дори сами можете да направите експеримента: сложете къдрава синя перука, червен чорапогащник, нос на Буратино на лицето си - и се качете в метрото ;) Интересно ми е колко време ще устискате на хихиканията и странните погледи на околните. Това си е истинско упражнение за това дали наистина сте различните от тълпата. Или просто обичате да се сливате с нея. 

А ако позволите на границите на въображението си да се разширят поне малко, това със сигурност ще ви помогне и в работата, и в комуникацията с другите. Обикновено възрастните подхождаме уж различно, но всъщност много еднотипно към различните ситуации. А това си носи своите негативи - невинаги едностранчивият подход е вярното решение. Плюс, че с въображение се живее много по-цветно, шарено и различно. И забавно!!! :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...