Мисията невъзможна: да овладееш хаоса


Не ми е за първи път да пиша за хаоса. Със сигурност не съм един от най-поредените и координирани в ежедневието си хора. Макар че тези, които са работили по различни проекти с мен - са ме запомнили като изключително организиран и подреден човек. Какъв парадокс. Оказва се, че не особено подредената стая - може много пряко да координира с възможността да се движат няколко и много различни процеси. Всеки от които, е на съвсем различен етап от своето развитие.

С Бистра вчера се заговорихме за контрола, хаоса, подредеността. И се замислих по въпроса (естествено): имаме ли всъщност шанс да 'подредим' ежедневието си? Имаме ли реално възможност да овладеем хаоса? И за мен простичкият отговор е "не". Не защото не искаме, не защото ни липсва достатъчно мотивация. Просто животът е толкова шарен и непредсказуем, че овладяването на хаоса означава да стопираме всички тези шарени и творчески неща, които може да ни се случат или да ни изненадат отнякъде. 

През годините започнах да се убеждавам, че не това да си сложил ежедневието си и програмата си в точен ред и с ясна дисциплина е най-важното. А това да можем изключително бързо да се адаптираме към промяната, към новата ситуация. Защото ежедневието не върви в една права и предсказуема линия. То непрекъснато отскача - проблеми, ситуации, хора. И точно в това е забавлението! Да посрещнем изненадата с усмивка. А не с раздразнение, че е променила плана ни и е разрушила толкова дълго мислената схема за работа. 

Както винаги ще съм балансирана - няма нищо крайно в това. Абсолютният хаос със сигурност не е особено креативен. Но и контролът (както се изрази Бистра) е нещо доста по-стерилно. Трябва да се учим на това да приемаме нещата по-спокойно. По-лежерно. Изненадите понякога са едни невероятни и шарени уроци, които могат да ни дадат много повече от стриктно изпълнената програма. Ако ги асоциирам с цветове - вероятно на контролът бих сложила черно-бели окраски. Докато хаосът бих свързала с много и шарени петна на стената.

Затова и аз се уча. Да гледам общата картинка. Да не се ядосвам на дребните проблеми и изненади. Защото и да ми се иска да ги проконтролирам - те просто се случват. Винаги ще има някой, който да ме засече на пътя. Котките вкъщи със свинската си грация може във всеки един момент да бутнат някое от магнитчетата на телевизора. Или да захапят поредния шумолящ плик. Може да избие тръбата в залата, да падне някое от огледалата... Посрещането на поредната ситуация със спокойствие е най-малкото, което мога да направя за себе си. А тези 'изненади', които си заслужават да бъдат и изживяни пълноценно - като неочакваното посещение на приятели, бързото море с Дживгарките, донесеното шоколадово яйце от приятелка - това са нещата, които правят и нашия живот цветен. И мацват с широка ръка по черно-бялата стена и ежедневие.

Коментари