Пропускане към основното съдържание

Лъвска история

Ето ме тук, отново с пежо..

Време е да похваля и новия член на лъвския клуб! Честита 306-чка на най-новата лъвска 'членка'. Много лекичко каране, много малко разход на гориво, много малко идиоти по-пътя. За съжаление 'никакви идиоти' няма как да го пожелая, понеже... Идиоти има много.
Тук е мястото да стисна и едни големи палци за самото изкарване на книжката - УСПЕХ!!!
Та да се върна на мойто си лъвче. Държа да отбележа, че съм му много сърдита. Всеки път като тръгнем към доктора, му се разваля по още нещо. Сега реши, че иска и нова свещ. Е, поне хубавото е, че е баш преди да му монтират новата помпа. Приготвила съм му и нови колани, които най-вероятно ще ги взема следващата седмица. Остана само да издиря огледала и разни дреболии като нови калъфки за седалките, ключалка за задната врата и амортисьорче. Ама това са дребни кахъри. А, да - имам и мерака да сменя крушките на фаровете, че все ми се струват слаби, но тва ще видим кога точно.. :)
Тоя мой блог се превърна в пИжо-блог, но.. Как да не го обича човек. Утре мисля да закарам и брат ми на полигона да го повърти малко, след като го стегна и му сипя малко папкане в резервоара.
И това са лъвските истории.
Освен да спомена, че Марти ме светна за едно много полезно форумче ей те тук.

The end.


Коментари

Sluncho каза…
;) ей Тея Пежа завладяха света и брат ми с 605 се развозва вече. Еми пък аз си имам СЕКСО :P
Честито за новичките придобивки и от мен ,стископалци за шоферските изпити и......... бръмммммм по нанадлонището ;)
Анонимен каза…
ех, френските коли...

френските танкове пък имат 5 задни скорости. и една предна, в случай, че някой ги нападне отзад...

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...