Пропускане към основното съдържание

Лъвска история

Ето ме тук, отново с пежо..

Време е да похваля и новия член на лъвския клуб! Честита 306-чка на най-новата лъвска 'членка'. Много лекичко каране, много малко разход на гориво, много малко идиоти по-пътя. За съжаление 'никакви идиоти' няма как да го пожелая, понеже... Идиоти има много.
Тук е мястото да стисна и едни големи палци за самото изкарване на книжката - УСПЕХ!!!
Та да се върна на мойто си лъвче. Държа да отбележа, че съм му много сърдита. Всеки път като тръгнем към доктора, му се разваля по още нещо. Сега реши, че иска и нова свещ. Е, поне хубавото е, че е баш преди да му монтират новата помпа. Приготвила съм му и нови колани, които най-вероятно ще ги взема следващата седмица. Остана само да издиря огледала и разни дреболии като нови калъфки за седалките, ключалка за задната врата и амортисьорче. Ама това са дребни кахъри. А, да - имам и мерака да сменя крушките на фаровете, че все ми се струват слаби, но тва ще видим кога точно.. :)
Тоя мой блог се превърна в пИжо-блог, но.. Как да не го обича човек. Утре мисля да закарам и брат ми на полигона да го повърти малко, след като го стегна и му сипя малко папкане в резервоара.
И това са лъвските истории.
Освен да спомена, че Марти ме светна за едно много полезно форумче ей те тук.

The end.


Коментари

Sluncho каза…
;) ей Тея Пежа завладяха света и брат ми с 605 се развозва вече. Еми пък аз си имам СЕКСО :P
Честито за новичките придобивки и от мен ,стископалци за шоферските изпити и......... бръмммммм по нанадлонището ;)
Анонимен каза…
ех, френските коли...

френските танкове пък имат 5 задни скорости. и една предна, в случай, че някой ги нападне отзад...

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...