Пропускане към основното съдържание

За магията на танца


Един от най-хубавите спектакли на ансамбъл "Българе" носи това красиво заглавие (или поне близко до него). Предварително се извинявам за малкото плагиатство, просто в думичката "магия" за мен носи целият заряд и цялото значение на танците.

Ако попитате различни хора за това какво означават за тях танците, ще получите коренно различни отговори. Като:
  • Мъчение - "С два леви крака съм, пък ме карат да танцувам"
  • Необходимост - "Кум ще ставам, ще трябва да уча хорца"
  • Релакс;
  • Спокойствие;
  • Свобода;
  • Единство;
  • Хармония;
И какво ли още не. Много мъже отиват на танци с идеята да се запознаят с готини девойки. Няма да забравя култовата реплика на Данчо за причината на някои негови познати да започнат да учат салса: "Къде освен на бачата можеш да направиш половин секс с красива жена? Но както и да го наричаме, танцът социализира. Изгражда контакти, събира хората. Действително различните стилове обединяват различни групи от хора, но всички са водени от една идея: красота, забавление, отмора.. Както се казва от древни времена хората са имали необходимостта да избягат от скучното си ежедневие. Вярно - тогава са работили по полето, а не са седяли зад монитора, но с времето просто се е променил типа стрес, който натоварва организма. Какво по-хубаво от това денят да завърши с красива музика, малко флирт и отдаване на усещането за музика и ритъм? Да оставиш движенията на тялото просто да последват този ритъм и този по-различен език.

Колкото различни типове хора, колкото различни стилове танци - толкова и различна музика. И всяка една мелодия говори своя език. Дали с ефирността и нежността на балета, дали с бунтарството на хип-хопа, дали със страстта на тангото или автентичността на народната музика. Всеки един танц, всяка една песен носи своята красота и очарование. И според момента, хората и обстановката носи своя заряд и дава своята положителна енергия. За мен лично музиката се ражда в единство с танца. И всяка една мелодия е изпълнила своята роля, когато от нея се раждат също толкова прекрасни танци.

Ще дам най-елементарния пример.. Дискотека, петък вечер. По традиция цяла София се е юрнала да излиза навън. В заведението обаче аз поне бих забелязала тези, които просто чувстват, усещат и изживяват музиката. Тези, които я предават с цялото си същество и същност. Тя личи в усмивката им, в искрящите им от удоволствие очи, в усещането за единство с музиката. Това са тези хора, които се отличават от тълпата. От излезлите просто да забият по някое гадже жени и мъже. Ще ги познаете по това, че те не винаги са с най-модерното облекло, най-тъмния грим (за жените ъФкорс) и най-скъпите бижута. Те просто усещат магията на танца.

Коментари

Unknown каза…
Иринка, напълно съгласна съм с теб :)
По усмивките ще ги познаете :)

Деница (от танците, Будва)

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...