Пропускане към основното съдържание

За магията на танца


Един от най-хубавите спектакли на ансамбъл "Българе" носи това красиво заглавие (или поне близко до него). Предварително се извинявам за малкото плагиатство, просто в думичката "магия" за мен носи целият заряд и цялото значение на танците.

Ако попитате различни хора за това какво означават за тях танците, ще получите коренно различни отговори. Като:
  • Мъчение - "С два леви крака съм, пък ме карат да танцувам"
  • Необходимост - "Кум ще ставам, ще трябва да уча хорца"
  • Релакс;
  • Спокойствие;
  • Свобода;
  • Единство;
  • Хармония;
И какво ли още не. Много мъже отиват на танци с идеята да се запознаят с готини девойки. Няма да забравя култовата реплика на Данчо за причината на някои негови познати да започнат да учат салса: "Къде освен на бачата можеш да направиш половин секс с красива жена? Но както и да го наричаме, танцът социализира. Изгражда контакти, събира хората. Действително различните стилове обединяват различни групи от хора, но всички са водени от една идея: красота, забавление, отмора.. Както се казва от древни времена хората са имали необходимостта да избягат от скучното си ежедневие. Вярно - тогава са работили по полето, а не са седяли зад монитора, но с времето просто се е променил типа стрес, който натоварва организма. Какво по-хубаво от това денят да завърши с красива музика, малко флирт и отдаване на усещането за музика и ритъм? Да оставиш движенията на тялото просто да последват този ритъм и този по-различен език.

Колкото различни типове хора, колкото различни стилове танци - толкова и различна музика. И всяка една мелодия говори своя език. Дали с ефирността и нежността на балета, дали с бунтарството на хип-хопа, дали със страстта на тангото или автентичността на народната музика. Всеки един танц, всяка една песен носи своята красота и очарование. И според момента, хората и обстановката носи своя заряд и дава своята положителна енергия. За мен лично музиката се ражда в единство с танца. И всяка една мелодия е изпълнила своята роля, когато от нея се раждат също толкова прекрасни танци.

Ще дам най-елементарния пример.. Дискотека, петък вечер. По традиция цяла София се е юрнала да излиза навън. В заведението обаче аз поне бих забелязала тези, които просто чувстват, усещат и изживяват музиката. Тези, които я предават с цялото си същество и същност. Тя личи в усмивката им, в искрящите им от удоволствие очи, в усещането за единство с музиката. Това са тези хора, които се отличават от тълпата. От излезлите просто да забият по някое гадже жени и мъже. Ще ги познаете по това, че те не винаги са с най-модерното облекло, най-тъмния грим (за жените ъФкорс) и най-скъпите бижута. Те просто усещат магията на танца.

Коментари

Unknown каза…
Иринка, напълно съгласна съм с теб :)
По усмивките ще ги познаете :)

Деница (от танците, Будва)

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...