Скоро Катето публикува нещо много вярно във facebook на стената си: "Когато нещата се случват лесно - значи си на прав път". И това е толкова вярно. Всяка една промяна е промяна първо в самите нас. В узряването за идеята дори за новото начало, новия живот или изобщо различната пътека, по която да се тръгне. И чак след това е реалната промяна в ежедневието ни. Когато душата на човек е готова за нещо различно - то това да се случи е много по-възможно, отколкото ако не е.
Най-редовно чувам от хората наоколо: "Не харесвам работата си", "Не харесвам шефа си", "Не обичам приятеля си" - и най-различни все в този стил неща, свързани с едни от най-важните от живота ни неща. Само че моята чуденка остава - какво в крайна сметка прави всеки един от нас, за да промени това, което не харесва? Да поеме по различната пътека, за която говоря.
И отговорът е: почти нищо. В общия случай това са приказки на афекта, неща, които отминават след казването - и въпреки вътрешната несигурност и нежелание историята да продължава в същия дух, реално на финала нещата не се променят изобщо. Този модел е доста разглеждан от психологията - примерно в един от по-тежките случаи, когато в двойката има и семейно насилие. Не са малко случаите, в които жената остава затворена в тези взаимоотношения или цял живот, или прекалено дълго, тъй като се страхува да се откъсне от вече предначертаните рамки и да започне живота си сама.
И отново ще се върна на една от много любимите ми теми. Че всяка една промяна - дори глобалната, започва от самите нас. Хубавите неща не могат да се случат без да са потърсени или очаквани. Почти нищо в този живот не пада даром. Трябва малко да поработим - върху себе си, върху отношенията си с другите, върху собственото си развитие, нагласа и очаквания. За да можем да позволим да ни се случат най-прекрасните неща.
Тук може би идва отговорът: "Това е типично мислене за един стрелец. Розови очила - ала бала. Никога нищо лошо не ти се е случвало, животът е песен, лесно ти е.." И така нататък. Само че никой никога не трябва да забравя, че в собствените ни очи кръстът на другите и неговите успехи, винаги изглеждат много по-различни, отколкото са в действителност. А реалността е, че всеки носи своите собствени болки, своите проблеми, своите притеснения, страхове и очаквания. Всеки има своите нужди, своите провали. Но на финалът едно от най-важните неща, които никога не трябва да забравяме - е да продължаваме да бъдем себе си. Да отстояваме всички добри и положителни ценности. Самите ние да творим и създаваме нещо красиво около себе си. Защото то ще ни се върне и отвън. Забелязвали ли сте примерно каква е разликата в реакцията на хората, когато ги погледнеш - и им се усмихнеш в отговор на "Здравей, как си?" С малки изключения - отговорът също е усмивка. По същия начин малките хубави неща, които създаваме в нашия собствен живот - се връщат с времето. Това все пак не значи, че трябва да забравяме и реалността наоколо. Дупките по улиците, тромавата администрация, джебчиите, проблемите с престъпността като цяло, ниските доходи.. Това все пак е нашата реалност - и ние живеем в нея. Но моят розовоочилат стрелец вярва, че когато всеки един от нас посее частичка оптимизъм и положителност наоколо - тя с времето израства в нещо много прекрасно.
Така че - вярвайте, творете, посявайте своята частичка оптимизъм. И нали знаете: "По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината". :-)
Така че - вярвайте, творете, посявайте своята частичка оптимизъм. И нали знаете: "По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината". :-)
Коментари