Пропускане към основното съдържание

ПДПЗ или Правилник за Движение в Пешеходните Зони


Това е план, проект или както решите да го наречете, който най-вероятно никога няма да види бял свят, тъй като е измислен от моята светла личност.
Мисля си обаче, че на всеки, когото му се е налага да се придвижва из пешеходните зони, може да му е минала подобна идея в главата. А като още малко се позамисли човек - няма такъв, дето да не му се налага да ползва от време на време и кракомобила, пък дори и само, за да отиде до тоалетната.

Та конкретно по темата: На твърдото мнение съм, че трябва да се създаде правилник за движение в:

1/ Супермаркети и магазини.
Нали знаете за кои магазини говоря? От тези с гигантските потоци пъплещ народ - Кауфланд, Била, Метро и подобните им. Основна причина: хаосообразно придвижване с колички и кошници. Желание за блъскане в съседите. Бутане, запречване на движението. Това за мен е мястото, на което човек влиза с цел да си скъса нервите. Такъв хаос няма другаде. Никой не гледа къде върви, никой не гледа дали няма да се удари в другия, не гледа къде спира, не внимава кой бута. Чудя се дали е възможно пешеходците да минават на пешеходни курсове за обучение в ПДПЗ - и да им се отнемат точки за неправилно паркиране на такива колички :D Ех, мечти, мечти.. Нали били безплатни.
Резултатът за съжаление към момента е само един: от време на време невинните и нещастни хорица им идват лоши мисли. Като тази да хванат голяма картечница и да пуцат наред.
2/ Тротоари.
Хората понякога са като свободни електрони. Спират ама сякаш баш, за да запречат движението. Нерядко срещам групички, говорещи си, които са се събрали точно в средата на тротоара. Наскоро ми се беше случило след голям пазар, маневрирайки по тротоара с 2 торби, лаптоп и раница на гърба, с пируетна крачка около паркиралите автомобили, да ми се налага да заобикалям каки, които са спрели да позяпат витрините или околните магазини и блокират цялото движение. В тази връзка минаваме към т.3, която е:
3/ Сергии.
Трябва да се слагат ограничители около тях, защото спирането за оглеждане на стоки, артикули и бла бла е бая забавно за околните. Особено ако им се налага да правят различни балетни изпълнения в стремежа си да се придвижат.
Край на предложението. В общи линии за човек като мен, който е свикнал да върши по 100 неща едновременно, е малко трудно да не се впечатлява от такива работи.
Но като пусна този план-проект за правилник, може да подредим нещата :) Сега остава да измисля самия правилник в PART II.



Коментари

Анонимен каза…
relax, take it easy....
има такава песен, оная отвратителната, нали се сещаш... ;)

няма шанс, никакъв! хората са като овце! Аз лично най-много се възмущавам от овцете, дето ползват градския транспорт!!! Особено като видиш как някоя "немощна старица", която изисква от малдите хора да й отстъпват място, се затичва като младо яре към свободна седалка на другия край на автобуса, бутайки всичко по пътя си!!! ... ама ти нали вече не ползваш тая обществена благина - градския транспорт ;)
Анонимен каза…
забравих да кажа за тротоарите...
вчера като си тръгвах от работа валеше дъжд и аз трябваше да се придвижвам някак си /с новите си обувки!!/ по гадните софийски тротоари... представи си поскачащите плочки, пръскащи кал, цялата паплач по улиците по това време, всеки разбира се с чадър /нали ходят като овце и си гледат в кратата, та ако не внимаваш може да си останеш без някое око.../, а най-веселото беше, че по тротоара няма място за пешеходци /от паркирали коли!/, та се налага да се слезе на пътя и да се внимава за поредния малоумен шофьор, койте ще мина със 100 км/ч през локвите ...

абе не е лесно.

Поли
пс. не разбрах къде си напиша името...?!
Анонимен каза…
Мога ли да бъда леко несъгласен с теб.
1. Супермаркет: Запречваш с количката пъя и когато мине някоя хубавица се казва: "Заповядаите" "Извинете много" та на кратко правиш впечатление на възпитан човек и завързваш контакт ;)
2. Тротоар: За това си имаше един виц: Младо момиче спра рязко и в нея се блъска мъж:
-Извинете девойче - казва мъжът.
-Ами ... вече не съм девойка - отговаря бившата девица .
3. За сергиите не мога нищо да кажа, но виж джебчиите яко ще те кънат !!! Разваляш им бизнеса!

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо