Пропускане към основното съдържание

Лирично отклонение II - клюкарски истории

Иван Дяков - Абре, Никола

На кому е жената висока,
на него стълба не требва;

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената дебела,
на него бъчва не требва.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената красива,
на него гости не требват.

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е грозна жената,
на него е мирна главата.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;


Или накратко: втора серия от литературните съчинения (първа серия можете да видите тук). Героят, попаднал този път във фокуса на нашето внимание е Никола. Чудното е дали и той проявява същите признаци на клюкарски способности, както невидимия певец. В случая обсъждащ всички комшийки - от най-грозната, до най-дебелата. Предполага се, че наш Кольо е голям женкар, а лирическият певец е нещастно влюбена в него жена. Външните й признаци не можем да разберем от наличния материал, но бихме могли да предположим, че най-вероятно е сред категорията 'грозни', тъй като Никола систематично не й обръща внимание.
Това заключение влиза в силно противоречие с нарицанието 'изгора'. Четецът започва да се чуди - дали въпросната певица е имала близки сексуални отношения с Никола, или само отдалеч е въздишала по него, докато е наобикалял околните къщи?
Следващото, на което се набива в погледа на четящия е силно изразената заплаха, че въпросната непоявила се на сцената девойка ще замине в чужбина. Резултатът остава неясен. Води се следствие по въпроса.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...