Пропускане към основното съдържание

ПДПЗ или Правилник за Движение в Пешеходните Зони


Това е план, проект или както решите да го наречете, който най-вероятно никога няма да види бял свят, тъй като е измислен от моята светла личност.
Мисля си обаче, че на всеки, когото му се е налага да се придвижва из пешеходните зони, може да му е минала подобна идея в главата. А като още малко се позамисли човек - няма такъв, дето да не му се налага да ползва от време на време и кракомобила, пък дори и само, за да отиде до тоалетната.

Та конкретно по темата: На твърдото мнение съм, че трябва да се създаде правилник за движение в:

1/ Супермаркети и магазини.
Нали знаете за кои магазини говоря? От тези с гигантските потоци пъплещ народ - Кауфланд, Била, Метро и подобните им. Основна причина: хаосообразно придвижване с колички и кошници. Желание за блъскане в съседите. Бутане, запречване на движението. Това за мен е мястото, на което човек влиза с цел да си скъса нервите. Такъв хаос няма другаде. Никой не гледа къде върви, никой не гледа дали няма да се удари в другия, не гледа къде спира, не внимава кой бута. Чудя се дали е възможно пешеходците да минават на пешеходни курсове за обучение в ПДПЗ - и да им се отнемат точки за неправилно паркиране на такива колички :D Ех, мечти, мечти.. Нали били безплатни.
Резултатът за съжаление към момента е само един: от време на време невинните и нещастни хорица им идват лоши мисли. Като тази да хванат голяма картечница и да пуцат наред.
2/ Тротоари.
Хората понякога са като свободни електрони. Спират ама сякаш баш, за да запречат движението. Нерядко срещам групички, говорещи си, които са се събрали точно в средата на тротоара. Наскоро ми се беше случило след голям пазар, маневрирайки по тротоара с 2 торби, лаптоп и раница на гърба, с пируетна крачка около паркиралите автомобили, да ми се налага да заобикалям каки, които са спрели да позяпат витрините или околните магазини и блокират цялото движение. В тази връзка минаваме към т.3, която е:
3/ Сергии.
Трябва да се слагат ограничители около тях, защото спирането за оглеждане на стоки, артикули и бла бла е бая забавно за околните. Особено ако им се налага да правят различни балетни изпълнения в стремежа си да се придвижат.
Край на предложението. В общи линии за човек като мен, който е свикнал да върши по 100 неща едновременно, е малко трудно да не се впечатлява от такива работи.
Но като пусна този план-проект за правилник, може да подредим нещата :) Сега остава да измисля самия правилник в PART II.



Коментари

Анонимен каза…
relax, take it easy....
има такава песен, оная отвратителната, нали се сещаш... ;)

няма шанс, никакъв! хората са като овце! Аз лично най-много се възмущавам от овцете, дето ползват градския транспорт!!! Особено като видиш как някоя "немощна старица", която изисква от малдите хора да й отстъпват място, се затичва като младо яре към свободна седалка на другия край на автобуса, бутайки всичко по пътя си!!! ... ама ти нали вече не ползваш тая обществена благина - градския транспорт ;)
Анонимен каза…
забравих да кажа за тротоарите...
вчера като си тръгвах от работа валеше дъжд и аз трябваше да се придвижвам някак си /с новите си обувки!!/ по гадните софийски тротоари... представи си поскачащите плочки, пръскащи кал, цялата паплач по улиците по това време, всеки разбира се с чадър /нали ходят като овце и си гледат в кратата, та ако не внимаваш може да си останеш без някое око.../, а най-веселото беше, че по тротоара няма място за пешеходци /от паркирали коли!/, та се налага да се слезе на пътя и да се внимава за поредния малоумен шофьор, койте ще мина със 100 км/ч през локвите ...

абе не е лесно.

Поли
пс. не разбрах къде си напиша името...?!
Анонимен каза…
Мога ли да бъда леко несъгласен с теб.
1. Супермаркет: Запречваш с количката пъя и когато мине някоя хубавица се казва: "Заповядаите" "Извинете много" та на кратко правиш впечатление на възпитан човек и завързваш контакт ;)
2. Тротоар: За това си имаше един виц: Младо момиче спра рязко и в нея се блъска мъж:
-Извинете девойче - казва мъжът.
-Ами ... вече не съм девойка - отговаря бившата девица .
3. За сергиите не мога нищо да кажа, но виж джебчиите яко ще те кънат !!! Разваляш им бизнеса!

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...