Irina's Blog

.., което не искаш да правят на теб". Вчера чух това от една близка шматкова приятелка. И тя добави още нещо, което ме накара да се доразмисля.. Има едни неписани правила за това как да се държим в непозната компания, сред непознати хора, при делови срещи, в дискотеките. Къде ли не. Най-лесния начин да направим добро впечатление е именно тази поговорка: "Не прави на някой това, което не искаш да правят на теб" - в различните й вариации. Нещата обаче малко се променят, когато става въпрос за близък човек. На близкия знаеш болките, знаеш радостите, знаеш нерадостите, знаеш какво го наранява, какво го усмихва и какво може да му е от полза/вреда. Когато вече става въпрос за най-най-близките нещата се умножават многократно. Мислех си, че е с пъти по-лесно да направиш така, че човекът да се чувства добре с теб, е да - всичко има своите граници, но.. Това прави щастлив и теб. Нали става въпрос за най-близките ти? Нито добрата дума... Нито усмивката... Нито прегръдката... Нито ц...

Кога дремуцате вечер и не можете да заспите? Въпреки много приятното гушкане, нещоооо днес Сънчо ме подминава. И почти по поръчение се забих да блогВам. Шляп-шляп, довлекох си полузаспалия задник в блог-пространството. Досега четох доста странни теми в бг-мамма. То сигурно щото си нямам друга работа. Особено много ме впечатли ей тази темичка . Не знам дали заради реакцията на въпросния, или заради това, че тази го търпи.. И много се замислих над това, доколко са склонни хората да търпят и недоволстват, преди да си бият камшика. Защо реално се търпят, при положение, че всъщност не харесват човека отсреща? Да, всеки има плюсове и минуси, но когато минусите ти се струват гигантски и ти влизат като греда в очОто.. Ами - май е време всеки да поеме по пътя си. И тогава се появяват обясненията: ама парите, ама децата... И пак се чудя - глупави ли сме? Прекалено раболепни ли сме? Или просто хората си се харесват така, въпреки непрекъснатото недоволство. Сещам се веднага за двойката Сельо и Сел...

Ха така, да последвам примера :) Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото; Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка; Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново); Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии; Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа; И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D Фото: Драго Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа....

Залюбих, мамо, три моми Залюбих, мамо, три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Учи ме мамо, научи, коя от трите да взема.. Леле.. Вземи си, сине, първата, първата, втората, третата, първата най-убавата, най-мила, сине, най-драга.. Вземи си сине, втората, втората, третата, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, сине, най-драга. Вземи си, сине, третата, третата, втората, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, най-драга.. Залюбих мамо три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Текст : народен, музика : народна Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спир...

Обожавам танците - в почти всичките им вариации. Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване. Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече.. Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увел...

Много странно нещо са това късметите.. Замислих се за тях, когато започнаха един по един да ми се изпълняват - говоря за новогодишните банички&подобни. Е, ясно е, че е въпрос на стечение на обстоятелствата - и все пак.. Късмет! Някой дали случайно се е замислял как всъщност късметите и случайностите определят живота ни. Късмет попаднал си в jobs.bg на перфектното предложение за работа; намерил си половинката на живота си (колкото и променливо да е това понятие с времето); спечелил си от тотото; намерил си 2 стотинки; Е, нещата могат да са и точно обратните: изритали са те от работата ти - уволнен си дисциплинарно, защото шефът ти не се е кефил на прическата ти; гаджето ти ти изневерява; непрекъснато пускаш фишове - и резултат? 0-ла.. изгубил си си заплатата. Как се променя всичко.. :) Интересното е, че водят нас - стрелчовците за късметлийска зодия. Всъщност най-много ме ласкае това, че ни мислят за жизнерадостна зодия. Абе това със зодиите е интересничко за писане ("Чукча не...

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...